Моля, започнете от този постинг!

Полезни съвети при инсталиране на WordPress – част втора:

2. Оптимизацията… WordPress е прекрасен скрипт, но истината е че е доста тежък. При всяко презареждане на страницата програмата прави множество заявки към базата данни. Това е една от най-интензивните операции за сървъра.  Наистина, в днешно време сървърите имат много възможности. Процесорите им са много силни, но понякога тежък скрипт може да наруши работата на машината. Известен е т.нар. SlashDot ефект, при който даден известен сайт публикува връзка към друг сайт. В такъв случай към до момента спокойната страница изведнъж се изсипва огромно количество посетители. Ако тази страница не е оптимизирана, то сървърът може да понесе голямо натоварване. Това е много неприятна ситуация, защото в момента когато сайтът е най-популярен, то той може да бъде спрян от администраторите на сървъра, защото пречи на другите потребители на съответната машина. Това е особено актуално за сървърите, предлагащи споделена хостинг услуга. Още по-актуално е за сайтовете качени на безплатен хостинг акаунт. Характерът на тази услуга предполага, че поддържащите я сървъри често са подложени на голямо натоварване, заради множеството потребители.

Горното налага полагане на съзнателни усилия по отношение на  оптимизиране на работата на WordPress. За щастие, има популярни добавки, които извършват т.нар. кеширане на страниците с постинги. Разбира се, при създаването им те се записват в базата данни. В последствие обаче на основата на тази информация се създават текстови файлове, намиращи се във файловата структура на акаунта. При зареждане на страниците с публикации в блога, данните се извеждат от тези текстови файлове, а не от базата данни. Това намалява драстично най-ресурсоемкия процес по достъп до MySQL. Текстовите файлове се актуализират на определен интервал от време.

Моля, следвайте тези стъпки за инсталиране на добавката за кеширане. Отидете в:

Dashboard ->Settings -> Permalinks

Изберете някоя от следните възможности:

• Day and name
• Month and name
• Numeric

След това свалете Plugin-a Hype Cache от тук:

http://wordpress.org/extend/plugins/hyper-cache/

Разархивирайте го и качете папката:

hyper-cache

в директорията за Plugin-и:

wp-content/plugins

Крайният резултат следва да изглежда така:

wp-content/plugins/hyper-cache

Активирайте добавката през Dashboard -> Plugins.

На този етап ще ви се наложи да се набъркате относително малко по-дълбоко във  файловете на WordPress. Отворете с текстов редактор файла wp-config.php. Той се намира в главната директория на скрипта. Добавете следния ред там:

define(„WP_CACHE“, true);

Следва да бъде поставен към дъното на файла, точно под:

define(„WP_CACHE“, true);

Последното което остава да направите е, да промените правата на папката:

/wp-content/plugins/hyper-cache/cache

на 775. Открил съм, че това е правилната стойност за Hyper Cache, когато е инсталирано в безплатен акаунт предоставен от freehosting.bg

След прилагането на тази стъпка, блогът ви ще се обръща много по-рядко до базата данни, защото съдържанието ви ще е кеширано в текстови файлове. Те ще бъдат обновявани от време на време, но заявките към базата ще бъдат в пъти по-малко.  Резултатът ще бъде положителен в две насоки – от една страна сайтът ви ще работи по бързо, от друга – насилието върху сървъра ще бъде много по-малко.

Тук идва най-тежкия момент. След като инсталирате и конфигурирате блога си, да го поддържате с нова, актуална и интересна за читателите информация

WordPress може би е най-известния блог скрипт. Инсталиран е на стотици хиляди сайтове, като това може да консервативно изказване. В тази статия ще се спра на някои особености на програмата и необходими (според мен) стъпки при началното и конфигуриране.  Информацията е насочена основно към потребители на сайта freehosting.bg. Контролният панел на  всеки безплатен хостинг акаунт предоставен от тази услуга притежава автоматичен инсталатор на скриптове. WordPress е един от тях. Няма смисъл да се спирам на инсталацията на основната програма. Автоматичният инсталатор се грижи за създаването на нова база данни, разполагане на файловете на скрипта и връзването на програмата към базата. Потребителят накрая получава инструкции как да се логне в администрацията и да започне да използва скрипта. Единствено решение което трябва да вземе по време на инсталационния процес е да избере къде да разположи скрипта.

От тук нататък трябва да се извършат още две важни стъпки – актуализиране и оптимизиране:

1. Актуализиране… Инсталаторът конфигурира версия, която не е най-новата възможна. Нужно е да актуализирате скрипта до най-последната версия. Това е стъпка от голяма важност. WordPress е изключително популярен скрипт. Отгоре на всичко, кодът му е отворен. Всеки хакер има възможността да го изследва и да търси пробойни. Намирането на такава слабост в скрипта отваря врата за хакване на хиляди сайтове. Това би било добре дошло за зловредните Интернет потребители.  Ето защо може да сте сигурни, че кодът на подобни скриптове се изследва под лупа ежедневно, както от създателите, така и от хакерското общество. Отговорът на създателите на скрипта при открит проблем се състои в издаване на нови версии, които запушват такива пробойни. Пропускът от своевременно обновление на скрипта от страна на собственици на сайтове може да им струва скъпо, под формата на загуба на информация.

Актуализирането на скрипта на ръка е много досадно. За щастие, има достатъчно добри plug-ins, които автоматизират процеса. От някои версии насам самият скрипт има версия за актуализация, но на мен лично повече ми допада да използвам plug-in. Тук ще се спра на процеса на инсталиране на съответния plug-in и на процеса на обновяване на скрипта.  Съответната добавка следва да се свали от тук:

http://wordpress.org/extend/plugins/wordpress-automatic-upgrade/

Разархивирайте я на вашия компютър и качете папката  “wordpress-automatic-upgrade“ на сървъра в следната директория:

/wp-content/plugins

Крайният резултата следва да изглежда така:

/wp-content/plugins/wordpress-automatic-upgrade

От тук насетне операциите се извършват през вашия контролен панел на WordPress, т.нар. Dashboard. Отидете в секция Plugins и активирайте добавката „WordPress Automatic Upgrade“. В горната част на скрипта ще се появи жълта линия, която ще ви подтиква да актуализирате скрипта. Всъщност, тази линия ще се появи веднага след инсталирането на Wordpress. В момента в който добавите “Wordpress Automatic Upgrade“  Plugina, жълтите линии ще станат две и ще имат горе-долу същото съдържание. Вие натиснете връзката която изглежда горе-долу така:

http://yourdomain.com/wp-admin/edit.php?page=wordpress-automatic-upgrade%2Fwordpress-automatic-upgrade.php&_wpnonce=85929910cf

От там нататък ще трябва да следвате инструкциите на помощника по актуализиране. Те са горе-долу в следния ред:

• начало на актуализацията;
• създаване на архив на файловете и предложение за даунлоуд (не пропускайте да свалите архива);
• създаване на архив на базата данни и предложение за даунлоуд – свалете и него;
• сваля новата версия на скрипта от Интернет;
• поставяне на сайта в режим на профилактика;
• деактивира всички Plugin-и;
• актуализиране на файловете;
• подканва ви да проверите дали е необходимо актуализиране на базата данни – следва да натиснете линк;
• след тази стъпка актуализацията приключва и следва да се активират наново  Plugin-ите;
• накрая следва да изчистите файловете от актуализацията;
• поздравявате се за успешно приключил процес.

В този момент скриптът е актуализиран. Процесът следва да се повтаря във всеки случай, в който е налична нова версия ра WordPress.  Тук трябва да пристъпим към следващата стъпка от конфигурирането, а именно:

2. Оптимизацията…

Темата „Безплатен хостинг“ следва да започне с една основна уговорка. А именно, че безплатен обяд няма. Наистина, много уеб услуги предлагат безплатен хостинг. Тези услуги обаче в крайна сметка винаги целят да изкарат повече пари отколкото са вложили. Трябва да се има пред вид, че в общия случай тези вложения въобще не са малки.  Начините за монетизиране на услуги от този род са основно два:

• в първия случай компанията доставчик поставя автоматично реклама на всяка страница, създадена от потребителите;
• във втория случай услугата използва безплатните пакети като реклама за платен хостинг, предоставян пак от нея.

Много често двата горни подхода биват комбинирани. В крайна сметка, даден потребител може никога да не плати нищо на фирмата доставчик и да хоства сайта си безплатно през целия му живот. Една такава услуга обаче често има хиляди потребители. Доставчикът разчита, че определен процент от тях ще преминат на платен хостинг и ще генерират достатъчно печалба, че да се покрият разходите за поддръжка на безплатните сървъри.

Като правило услугата безплатен хостинг не включва всички екстри на платените си алтернативи. Това само по себе си е рекламен подход. Така потребителят получава възможност да види част от продукта и се предполага, че в бъдеще ще поиска пълния пакет от възможности.

Често предоставянето на дадени опции за клиентите на безплатната услуга просто не е рентабилно, защото тези опции изискват допълнителна поддръжка и разход на скъп човешки труд.  Тук обаче се намесва феномена на конкуренцията. Пазарът на хостинг услуги е пренаселен. Всеки се опитва да „отхапе“ парче от бизнеса, като предоставя по нещо ново. Това не подминава и безплатните услуги. В миналото този тип хостинг предоставяше основно възможността за качване на статични страници. Единици бяха free хостингите които разрешаваха използване на динамични РНР страници. Днес положението е коренно променено. Потребителите могат да използват безплатни пакети, чиито характеристики се доближават много до платените такива. Много често се предоставя дори възможност за инсталиране на популярните пакети като WordPress, Joomla, osCommerce и т.н. От това, разбира се, печелят крайните потребители.

За кого е подходяща услугата „безплатен хостинг“? По принцип, този тип хостинг се счита за ненапълно надежден. Все пак, доставчикът отделя определена ограничена част от своя бюджет, за да я поддържа. Останалата и по-голяма част отива към основната, платена услуга. Това означава, че ако нещо се обърка, вниманието на техническия персонал ще бъде приоритетно насочено към поддържането на платените сървъри. Чак след това ще се заемат с оправянето на безплатните. Също така, друг важен въпрос е поддръжката на клиенти. Това е трудоемък и скъп процес. В общия случай, техническата поддръжка на безплатните акаунти е много ограничена. Важен е и моментът, че при липса на заплащане на някаква такса, фирмата доставчик не се ангажира с поемането на някаква отговорност за надеждността на хостинга.

Горното определя и съответния кръг от клиенти, за които една такава услуга би била подходяща. Такива са:

• начинаещи уеб разработчици с ограничени ресурси;
• собственици на малки или персонални сайтове, за които uptime-ът на е критичен;
• различни неформални уеб общности на млади потребители;

Като цяло, не би било сериозно на такива услуги да се качват фирмени сайтове на компании от среден и по-голям размер, заради сравнително по-рисковата природа на безплатния хостинг. Сайтовете, нуждаещи се от високо ниво на непрекъсваемост също би следвало да се ориентират към платени алтернативи.

В заключение би могло да се каже, че безплатният хостинг е малкото братче на платените услуги от този род. Той има своето място под слънцето, давайки възможност на прохождащите разработчици да видят своята работа качена в Интернет. Разбира се, за по сериозни проекти, платеният хостинг не би могъл да бъде заменен.